боец

фенерите навеждат се и
нежно сочат пътя ми
към къщи
във тези цветове
във тези дни, огряни от огньовете
на моя гняв
аз неведнъж си
позволих да искам да съм сляпа
бездомна и безсилна
за да нямам
огнище, при което да се връщам
денят ми да започва отначало
врати да съм свободна да затръшвам
безотговорността да ме
завършва;


очите на Човеците, изпълнени с копнеж
да видят те -
провал или победа,
пропаднала или пък провървяло е
на слабия ми рицарски късмет
дали в ръцете ми ще има скреж
от зимен хлад
дали ще ги изпусна и ще се предам;
това е без значение -
със зрелище
държат да ги нахраня,
но сякаш нямам лек за този глад
във зверовете няма нито срам,
ни милост
та техните стремежи
натежават често много,
но после се отърсвам и изправям
аз неведнъж си позволих
да искам да съм слаба,
но тъй и не реших да се оставя.

(понеже съм боец. така не правя.)

смачкано ми е...

кошмарите

протегнали ръце, те нагло просят
душата си да дам, да подаря
и като сувенир да я поносят
на своите гърди, ала това
не ще им стори нищо
глуха радост
ще прозвънява в техните уши
но няма да достига
мойта младост
наистина до тях.
те в моя страх
ще се опитват да ме омагьосат
ще чакат, за да видят този крах
несигурност е бремето, що нося -
което ми подават всяка нощ
и казват ми "това е вино, Маша!"
и устните допират се и знам,
оставям себе си във тази чаша;
до дъно пия въпреки това
пронизвам ги със погледа си мощен
след време чувам звуци от стъкла
и знам сама, остава ми да прося
за нечия душа,
да я понося
и глухо да усетя радостта
и младостта,
и да я върна после...

ултиматум

домашно или полско е
врабчето във гърдите ми?

и изборът - монетата във моите ръце
ези-тура, решение и може би
късметът ми
ще бъде проигран от
мойто искащо сърце

сред гарвани родена съм
порочно неизлъскана
и истинска до костите съм
истинска до втръсване
разбъркани косите ми
без ум е лабиринтът
а уж от мисли
нося гняв, но нямам зрънце смисъл
сто гребена не ще ме победят
аз пазех страх
но нямам кой да пазя
този път
дали е свобода, което
пръстите държат?

подавам ти последната останала монета.

ези-тура, решение и може би
късметът ни
ще бъде проигран от
твойте знаещи ръце.

Tiny Vessels

This is the moment that you know
That you told her that you loved her but you don't
You touch her skin, and then you think
That she is beautiful, but she don't mean a thing to me
Yeah, she is beautiful, but she don't mean a thing to me

I spent two weeks in Silverlake
The California sun cascading down my face
There was a girl, with light brown streaks
And she was beautiful, but she didn't mean a thing to me
Yeah, she was beautiful, but she didn't mean a thing to me

I wanted to believe in all the words that I was speaking
As we moved together in the dark
And all the friends that I was telling
All the playful misspellings
And every bite I gave you left a mark

Tiny vessels oozed into your neck
And formed the bruises
That you said you didn't want to fade
But they did, and so did I that day

All I see are dark grey clouds
In the distance moving closer with every hour
So when you ask, "Is something wrong?"
I think, "You're damn right there is, but we can't talk about it now.
No, we can't talk about it now."

So one last touch, and then you'll go
And we'll pretend that it meant something so much more
But it was vile, and it was cheap
And you are beautiful, but you don't mean a thing to me
Yeah, you are beautiful, but you don't mean a thing to me
Yeah, you are beautiful, but you don't mean a thing to me


Death Cab for Cutie.

аз живея върху
покривите
спя на хамак от звезди
Орион ме пази от нощните вълци
мия очите си с дъждовна вода
клепачите ми се пълнят със сняг
гримът ми е мастилото на вечерта
косите ми потъмняват
устните стават ярки
Снежанка
без трите ябълки
космическа Снежанка
с повече отговорности
с цигарен дим и смог под ноктите
подавам ти ръка, но те е страх
че кожата ми все така
оризова хартия
разтопена от първите снежинки
не можеш да ме нараниш
и само със присъствие, натрапен магнетизъм
аз живея върху покривите
в душите на малките деца
с очи по-големи от фенери
в умовете на хората
слепи, но търсещи
в сетивата на птиците
отпили от моите песни
не можеш да ме отнемеш
Снежанка, която знае пътя към къщи
но живее върху покривите, за да
има по-добър поглед над
този умиращ град, тази крепост.
не се страхувай.