аз живея върху
покривите
спя на хамак от звезди
Орион ме пази от нощните вълци
мия очите си с дъждовна вода
клепачите ми се пълнят със сняг
гримът ми е мастилото на вечерта
косите ми потъмняват
устните стават ярки
Снежанка
без трите ябълки
космическа Снежанка
с повече отговорности
с цигарен дим и смог под ноктите
подавам ти ръка, но те е страх
че кожата ми все така
оризова хартия
разтопена от първите снежинки
не можеш да ме нараниш
и само със присъствие, натрапен магнетизъм
аз живея върху покривите
в душите на малките деца
с очи по-големи от фенери
в умовете на хората
слепи, но търсещи
в сетивата на птиците
отпили от моите песни
не можеш да ме отнемеш
Снежанка, която знае пътя към къщи
но живее върху покривите, за да
има по-добър поглед над
този умиращ град, тази крепост.
не се страхувай.