не знам за крилете на времето
не знам дали изобщо някога е имало криле,
дали са отрязани, счупени или откъснати
също като крилете на сърцето ми, което не е пълно със сълзи
или не е ранено,
сълзите смъдят на раните ми, малки
ти си клише, а аз слизам по стълбите
на ниски обувки и не мириша на скъп парфюм,
а на ароматизатор за пране
няма романтика, тиха музика, дълга страстна целувка
няма страст, ти цитираш с треперещ глас
себе си и своята мърмореща поезия
споменаваш думата "обич" за трети път и вече плачеш
не си си научил уроците
спри да плачеш, не е по-добре
знам, жена съм, но не, аз не искам сълзите ти
чудесно, сега замълчи
ще измина наново
пътя на стълбите.

знам и за метафорите, те са завити на топло място и се надяват това да е затишие пред буря
имаш поздрави от чайката, която видях на тавана на стаята си
понеже продължаваш да ме четеш
и такива работи.