защото.

пет
точно колкото да видя зад гърба ти
над върха на косата ти, който блести
един поглед около хоризонта
и няколко неясни високи хора по-малко
пет
кафето няма същия вкус, понеже
не горчи
няма шоколад, но теб те има
кръвта ми все още е метал,
разтопен метал, но по-горещ
пет.
евтиният парфюм, на който
миришат ризите ти
докосва страните
ми вместо
тебе, когато те няма
защото е останал някъде
навътре, където го помня
пет,
песен на мълчалив гларус,
разперил сивите си
криле, но ярък във очите си;
ти си
слаба радио-пиеса с твоя глас
пет!
вратът и раменете,
и устните ми, устните ми
устните ми устните
шепотът по кожата е
най-звучният, защото
го чувстваш
пет...





пет пръста над земята съм, пет пръста
но все пак над нея, нали?