нетърпелив си като ожадняване в пустиня
и потракваш с пръстите си по онази маса,
все още на петна от
кръвта на вдъхновението ми
не те измъчвам
свивам се на кълбо под клепачите ти
и бавно се протягам в отражението си
ти си моята мълчалива утопия
аз съм твоите думи
ти си моята неуморимост
аз - твоето бездушие
твоята сянка,
в която се губим.