и сме слепи, слепи, слепи
стига ми да имам само теб,
затворените ти очи
достатъчно ми е да се загубя
и имам само теб
прегръщайки ръцете ти,
целуваш моето сърце
но вдигам маската си от паважа
отдавна разкрила
невиждащите ми очи
и сякаш липсваш само
ти
а мъртвите цветя по пода
плачат
пред погледите ни отново
спускат се мъгли
почакай.
маската ми, маската върни
Няма коментари:
Публикуване на коментар