ужасно е, сякаш някой е минал през лицето ми с бяла боя и е изтрил всичко, което то изписва.
ако можех да спазвам обещанията си, щях да си обещая да не искам нищо така силно, както исках това, защото мечтите ми винаги се сбъдват и това ме подкосява повече от сбъдването на най-лошите ми кошмари. всичко изглежда различно отстрани, както обикновено.
не знам дали имам сили да говоря за издишащи нощ комини и чезнещи звезди, след като собственото ми небе се стоварва отгоре ми.
винаги е едно и също - слабост, не зная какво искам, ставам тиха и тъжна, плача много. и драматизъм на парцали. не искам да се повтаря.
едни и същи песни, уморено лице, уморени очи, едни и същи мисли. и после трепериш, че може би всичко е приключило.

I know I've been mistaken
But just give me a break and see the changes that I've made
I've got some imperfections
But how can you collect them all and throw them in my face