Silence

оставям настроението си по масата,
като малки капки кръв от сивото ми сърце,
като загубено вдъхновение

и искам да мълча или да кажа всичко
да знам какво мога да разкажа, или поне
да попея

но няма с кого.
или поне не помня как се пееше
душата ми е в окови,
като в един от онези клиширани филми,
в които говорят за клиширани филми


не виждам цветовете й,
понеже е безплътна
понеже я няма
танцува ми се, но тя казва,
че танцуването не е за нея,
нали не може да пее.
като убийца на усмивки е,
и все пак говоря за нея
с местоимения

има ли някой, който може да ме измъкне?


заприличвам на него,
докажи ми, че имам сърце.
докажи ми.