не, че съм сива... шарена съм. обаче съм бледа.
а утре започва един понеделник, и е хубаво да си намеря художник, който да ме дооцвети
и реставратор, но това е друга тема
бурята ли?
бурята е затворена страница в книгата с настроенията, а аз съм по-силна - нищо, че не съм съвсем същата (но кога ли съм изобщо същата?)
и съм по-спокойна.
особено когато не ги сънувам на ръба на ревността им
и когато не се будя от силен звук на телевизор от съседната стая
oh my gosh
повтарям им хиляди пъти
не искам да се крия в очите ти, скрий ме в смеха си.


няма да оставя живота си да заприлича на хладилник, пълен с изпити шишета, не обещавам.



ПП: филмът беше хубав и двата пъти. :) но първия плаках повече.