Куфари

Куфари, куфари, куфари, и един огромен пълен кашон зад вратата на хола...
Пълни със спомени, ненужни и позабравени, пълни с книги и учебници, с дрехи.
Куфари, пълни с бъдеще. Миришещи на Далече.
Не знам, не мога да приема това 22 октомври като "Довиждане", може би имам нужда да преосмисля всичко наново, и ми трябва достатъчно време...
Да, а кой ми го дава?
2*32 + 23 + 11, или май беше 9?
Това ли е математическия начин да изразя чувството за изоставеност, което изпитвам?
Мога да кажа, че всичко се е объркало, но няма да го направя, защото би било лъжа. Там е лошото. Всичко върви по общия план.
Но моя план не включваше раздяла.
Не мисля, че една силна прегръдка, няколко сълзи на пълното с хора, но толкова самотно летище, и няколко мейла биха описали настроението ми. Нито биха върнали близостта.
И може би така трябва. Може би е изпитание.
Надявам се.