и ето го пак,

"няма ли да си легнеш най-сетне
няма ли да погребеш в гръдния си кош тези
сто тридесет и четири
тези хиляди частици спомени
които са бродили чужди коридори и са драли
чужди стени
които са разкъсали струните
нишките на разсъдъка на някой друг и са прогорили дупчица
по върха на езика му
от някакво
треперливо нетърпение
докато не се сдържи и реши да ги хвърли по теб
заедно с парченцата горящ тютюн

почти разгаданите ребуси на ума на този отсреща ти

не се ли умори вече от всичкото това дърпане на думи

няма ли да си легнеш най-сетне, няма ли да
си вървиш."