жирафите

седемнадесет сребърни пръстена на масата.
преди бяха
по два на пръст.
дори по три
понякога.
толкова много клетви, погребани под
стъпките на
бягащия човек.
толкова много думи,
разтворени
в безкрая на това да си свободен.
вече даже не си крещят.
лампите им искрят през мрака на предградията.
чуват се само стоманените движения
на ножовете на готвача.
толкова много храна
но не може да излекува
анорексията на чувствата.
и все пак
да си тръгнеш
и дума не става.

а някъде там, само на
километри извън града
жирафите заспиват с увити вратове,
светулките се сгушват и
изгасят светлинките си.

значи все пак някои
все още го могат.