19

поне за мъничко

изтрий от острите ми

класически черти

перспективата

разшири зениците

разбъркай ирисите

и вдишай в мен сегашния момент

който загубих

не мога да те изгоня

бях арогантна и ти се научи да уважаваш новата гледна точка

крещях с часове и ти изчака да се уморя, за да излекуваш гърлото ми

да съшиеш наново гласните ми струни, за да мога да пея

мълчах

по летищата загубих всичкото си търпение

а нежността се изтъркули през устните така отдавна,

че вече не помня дали някога съм я имала

нямам извинения

само един наострен гръбначен стълб и едни ръце, протегнати в очакване

не искам да те изгоня

остани.