началото и краят на поезията

Алиса невъзможна недоспала,
през мъглата се виждат само парченца от небостъргачите
хвърчила зареяни сред облаците

чуват се бързащи неравномерни стъпки
някой се опитва да отскочи от дъжда
аз съм тук и там, ръцете ти
са успяли да се протегнат през
Атлантика и да хванат моите
в здраво ин и ян
моята агресия -
да ги пристегна около кръста си и да ме отдръпнат от този свят
на стъкла реклами
минувачи и музика
или да се отскубна и да отрежа всяка жичка,
без значение дали това ще означава
експлозия или спиране на брояча
дали ще взриви океаните
защото не мога да живея наполовина
стъпала на два континента,
за дъх ано
недостатъчно
опитваща се
да дишам
на
две
ши
ри
н
и