Торонто

това ще бъде едно беззвездно стихотворение
защото в него не е останало място за небеса
само асфалтеното сърце на града

което бие с грохота на метрото до Старата мелница
и стъпките на хората
камбаните на църквата на Блуур Уест, проповядващи всичко или
шумът от кафе машините през хиляди сутрини,
в които отиваме на работа преди 9 и се връщаме много след 5
сърцето на града бумти, то е
звукът от механизмите в умовете на будните студенти в медицинския университет
заспиващи зад открехнатите врати на бръшляновите библиотеки
влюбените, разлистващи книги със стихотворения зад стелажи в книжарници
костюмираните, свиващи цигари с хашиш на централните улици
за да спасят разтрепераните си ръце от
още един лош ден за стоковите пазари

един мъж, който свири на гайда в парка
елени прекосяващи пътя ми до вкъщи

всичко това е мегаполисът
а сградите са толкова високи, че
до звездите
изобщо не се налага да стигаш.