и искам Остава да се всмучат в костите ми и други знаци не ми трябват
опитвам се да те разбера, да ти повярвам
но когато всичко е толкова далече
трябва ми цяла религия
и изтръпвам под звуците на песента, която с годините се трансформира и сякаш е станала моя същност, важна жилка, която ме определя
някакви прости думички, на пръв поглед несвързани, които ме омагьосаха на първо четене и ме влудиха, вманиачиха на първо слушане
но кой ли разбира
кой ли разбира?
торонто е красив, просторен, зелен, но американски.
а се чувствам сякаш не съм пътувала, само без основата под краката си.
най-озадачаващата безтегловност на света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар