къде започва логически обяснимото
има ли такова
и всичките ми мисли, една топка прежда
която ти навиваш около ръцете си
и сякаш си ме помолил
да ти изплета пуловер от нея
няма нищо друго
нито една наука, нито дори пасаж от книга
преждата ми е изцяло увита около теб
и не е спокойното, но не е и притесненото
нажежено до бяло от тревоги и детинщини
времето се върти в кръг и кукувичките повтарят само името ти
познавам го по движенията на устните на десетки хористки
пеещи песните пристягащи гръдния ми кош
или просто
те обичам.
2 коментара:
пиши, мама му стара!... просто пиши.
нямаш идея колко ценя тези няколко букви, които си ми написала тук. съвсем наистина.
Публикуване на коментар