подреждам мислите си върху масата и слушам тихото им тиктакане
да остана тук
или пък да заложа всичко
и има ли смисъл
и има ли време
разсипвам в краката си сто хиляди дилеми
ще може ли да стане без дори и
грам контрол
дали ще съумея да се справя с ураганите
как ще се науча да плувам
право в бълбукащите тресавища на чувствата ти
изгарям в тази неспособност
залепям нощта за небето
и гледам как тиксото се откъсва парченце по парченце
крада от времето и го изсипвам обратно в часовника
прегръщам те силно и усещам как трепериш
а ти се смееш
че съвсем не е въпрос на пясък
нито пък на усилия
всичко изминава и мога единствено да запазя
в себе си
хербаризиран
спомена за едно усещане
но то ще се разпадне дори и в книгата на дните
и е неизменно,
изплъзването ти
няма нищо общо с пясъка
или с усилията ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар