последното

Окончателно е -

аз никога няма да те разбера.

Катранените ти думи

повече не могат да заместват истината.

Вече нямам сили да ти повярвам.

А не ми стига наивност, за да се излъжа вместо теб,

нито отдаденост, с която да нарека това "любов".

Натрових се с теб.

Душата ти е захарен памук с изтекъл срок на годност.

Заситих глада си на цената на остатъчния вкус,

бързах да намеря време за всички въртележки.

Да вдишам още от никотиновия ти смях.

Но ти реши да си останеш на земята.

И въпреки това опитах да те изуча.

Сложих призма между мен и теб и видях пъстротата ти.

Разгадах дисперсията и изчислих скоростта на всеки лъч.

Ти сам захвърли схемите в ъгъла.

Лично се постара да не се самозаблуждавам.

Сега те виждам в бяло,

отново без лице.

Както преди.