всичко ми е в кашони вече. цялото съдържание на главата ми е сортирано и прибрано.

вкъщи има ужасно малко чинии.

усещам се как опитвам да предизвикам някакви емоции в себе си, как понякога се насилвам да плача и да се чувствам зле, защото сякаш приемам с твърде голяма лекота това, което може би ми предстои.

от друга страна... не спя спокойно. чувствителна съм. раздразнителна. губя контрола си.

пратих си документите.

малко остава. само да ми кажат и да започне отчаянието, или новият живот, или и двете, защото е някак нужно.

МАРТ месец е.

това означава доста.

всъщност е средата на март. минала е около 1/5 от годината ми.

забавно е как тази част от годината се прекарва в ... приготовления за самата година.

както училището отнема 12 години и е приготовление за живота.

ама че глупости.

чувствам се толкова объркана, колкото бях в началото на пубертета.

а ще правя 18 тази година.

давам си сметка колко много съм пораснала, и по колко различен начин.

ето, например вече нищо не искам да меря.

нямам нужда и от етикетчета.

трябват всичките палци на света, но няма да си го призная.

и имам нужда от вяра в себе си.

и от повече саможивост.