от средата на 2008 (може би)

не можеш да поискаш аз да те освободя,
че от освобождаване съм вече отмаляла
сглобила съм си пъзел цял от късчета съдба
разпадне ли се той, си пожелаваме раздяла

и всичките, поглеждайки назад, що пожелах
посрещах във живота си с едни и същи думи
изпращахме се със ръце треперещи от страх;
белязани от неуспех да паснат помежду ни

но ето че съм истинска и искрено не-слаба,
на масата са картите, с които те сломих
не мога да те променя, не съм ти за награда
и всичко оправдавам с този незавършен стих.