we're in this together

i've become impossible

holding on to when

everything seemed to matter more

всяка твоя крачка напред е една моя

стара, до болка изслушвана композиция

търся хубав, бавен блус,

а в мен има само неравномерни

удари на барабани

разбъркващи ме,

докато

изпадне цялото знаене

(за да стана поносима)

и забравя всички имена

докато се завъртя в океаните на абсолютно

неосъзнатото

и изчезна в пътната паяжинна мрежа

на бъдещето си

за да остана напълно ясна във вече отминалато

всяка твоя крачка напред е

един прорез

заповядвам си да мълча

защото аз предизвиках ураганите

аз предизвиках всяко помръдване на листата

целия листопад

аз предизвиках своето тръгване

и твоето оставане

но там, където бяхме

отдавна вече не е

там, където можем да бъдем

затова просто стискам зъби

и се хващам за ръка с Невъзможната.

почти 5...

всяка мисъл е параноя и спомен

дните са пропити в преосмисляне

няма спокойствие

търся те във всеки образ

откривам те в минувачите и се обръщам

безотказна

викам името ти

силуетът ти е втъкан в ресниците ми

виждам те във всяко премигване

големите ти топли усмихнати очи

и мъничките ти китки

...

липсваш ни.

онзи на върха надали се е родил глух

по-скоро са му се спукали тъпанчетата от освиркването

или си ги е спукал сам, защото му е омръзнало да слуша

но съм убедена, че не се е родил така.

днес се събудих и беше есен

отвратително

няма те два-три дни и всичко започва да ти прави впечатление

например дъждът и калта

искам си слънцето обратно ако може

и не ми се чака 1000 месеца.

:/

безсънието ми е вече нарколепсия и започва да ми доскучава.

на училище си говорим все за това

как искаме пак да ходим голи без това да прави впечатление на някого

и да не спим по цяла нощ

и да има море и да можем да танцуваме

подгонила ни е жестока свобода-абстиненция

и няма обещания това да свърши скоро

не знам какво става с този блог, съответно какво става с мен

преди си говорех с хората чрез него, сега си говоря сама xD

но няма проблеми

от средата на 2008 (може би)

не можеш да поискаш аз да те освободя,
че от освобождаване съм вече отмаляла
сглобила съм си пъзел цял от късчета съдба
разпадне ли се той, си пожелаваме раздяла

и всичките, поглеждайки назад, що пожелах
посрещах във живота си с едни и същи думи
изпращахме се със ръце треперещи от страх;
белязани от неуспех да паснат помежду ни

но ето че съм истинска и искрено не-слаба,
на масата са картите, с които те сломих
не мога да те променя, не съм ти за награда
и всичко оправдавам с този незавършен стих.

мислиш ме за безчувствена

не

просто бих завързала

дългите ти, протегнати ръце,

които наричаш "Липсваш ми"

остави ме

прегръдките ти са затвор

усмихнатите ти очи са

единствено манипулация

усещам как губиш цвета си

и те поглъщат тапетите,

рисуват приказки по кожата ти

докато спреш да вярваш дори в

собствения си задавен смях

не ме лъжи

не лъжи себе си

просто си отивай.