боец

фенерите навеждат се и
нежно сочат пътя ми
към къщи
във тези цветове
във тези дни, огряни от огньовете
на моя гняв
аз неведнъж си
позволих да искам да съм сляпа
бездомна и безсилна
за да нямам
огнище, при което да се връщам
денят ми да започва отначало
врати да съм свободна да затръшвам
безотговорността да ме
завършва;


очите на Човеците, изпълнени с копнеж
да видят те -
провал или победа,
пропаднала или пък провървяло е
на слабия ми рицарски късмет
дали в ръцете ми ще има скреж
от зимен хлад
дали ще ги изпусна и ще се предам;
това е без значение -
със зрелище
държат да ги нахраня,
но сякаш нямам лек за този глад
във зверовете няма нито срам,
ни милост
та техните стремежи
натежават често много,
но после се отърсвам и изправям
аз неведнъж си позволих
да искам да съм слаба,
но тъй и не реших да се оставя.

(понеже съм боец. така не правя.)