световъртежни дни
кой е влюбен кой не е влюбен
красива усмивка, тези устни се опитват
сто хиляди морета
пресичат скулите ми
подписват се със солта
и болката в малките иначе безизразни очи на
рибите
остава като белези по прозрачната кожа на
моето слабо лице
липсваш ми ти и твоите 13 000 километра
понякога условни, понякога не дотам условни
вече
слънчогледите стават бледи и листата им изсъхват
падат по земята
при кестените
не мога да избягам от тази есен
която от дни рисува по ръцете ми предвестници
сякаш някой променя линиите на живота ми
без да го разреша се промъква в съня ми
и се будя с различно бъдеще
не съм свикнала
на всичките тези зелени погледи, втренчвания
които сякаш се впиват, вкопчват в гърба ми
притискат дланите ми към лицето ми
и скриват ноктите и непоносимият им цвят
непосилният цвят на керемиди, защото керемидена е
моята есен
която не е дошла, докато не се убедя
докато не останем само аз, топлият чай и врабчетата
трохите по балкона ми
жестоките, пропити от мастило нощи
и сладкият сън
на Невъзможната.