истории от пясък,
които дъждът ще измие
секунди, отстояли в паметта
и после само пепел
преживявания
спомени
потъващи в реката
емоции, трептения
загубили цвета си с времето
като домошар
ги трупам в чекмеджето на съзнанието
и после ги изхвърлям
събирам ги в черните куфари
казвам им последно сбогом
и ги изхвърлям при евтините боклуци
които са толкова употребявани,
че не могат дори да се рециклират

на бунището
има малко погребение
без зрители и божествени знаци
само дребна дупка в купчините
за да скрия душата си от скитниците,
които няма да я разберат.