мъчително и тежко
като кашлица
и делник
като сиво-бяла котка по
комините на сградите отсреща

съсипващо и бледо
и илюзия
враждуващо със моя реализъм
със нокти стискам новото си
влюбване
пропуквам го. чак след това излизам.