крещя в главата си
крещя зад зъбите си
пред думите ти
пред очите ти крещя
очакваш да отключа
черната ти тишина
а аз треперя
и крещя от страх
да не си до мен
или да се окаже, че те няма
да не ме прегърнеш
да не спреш да ме прегръщаш
крещя в отворените ти обятия
получих всичко, което искам
сега всичко, което правя
е да предизвиквам бури в главата си
дали това ще стане, а дали ще стане онова
а ако направя това... ти как ще ме приемаш след това? а? а?
за пореден път песента е king of fools
"i'm worried that i can't give you what you need
that you'll find nothing underneath the peel"
денят ми беше върволица от
"не можеш да ми кажеш, че съм влюбена"
"хората не се влюбват така"
"аз не се влюбвам така"
"не знам какво ми става"
"но не можеш да ми кажеш, че съм влюбена"
предполагам, че мисля твърде много и просто трябва да спра да тровя всичко около себе си
предполагам, че точно понеже съм обикновен човек никога не мога да съм щастлива в истинския смисъл на думата
може би трябва да надрасна себе си
може би ми е време...
Няма коментари:
Публикуване на коментар