облечена съм в
мислите ти
прозрачни и
предвидими
подема ме
негодникът
вятър
и ме закача
в жълтото
на дърветата
във фината
кожа на
листата
виждам
себе си
и ги разкъсвам
разпилявам
прерисувам
с много
грешки
подухва тихо и
отразява ме в очите на
небостъргачите
и отрязва всяка
секунда, в която
съм в кадър
филмът е
евтин, затова ли съм
гола?
затова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар