03 ноември 2007

облечена съм в
мислите ти
прозрачни и
предвидими

подема ме
негодникът
вятър
и ме закача
в жълтото
на дърветата


във фината
кожа на
листата
виждам
себе си
и ги разкъсвам
разпилявам
прерисувам
с много
грешки

подухва тихо и
отразява ме в очите на
небостъргачите
и отрязва всяка
секунда, в която
съм в кадър

филмът е
евтин, затова ли съм
гола?


затова.

Няма коментари: