вчера ми се
стори, че те виждам.
в коридора.
бързо те подминах,
със задъхани гърди
после се обърнах и видях,
не беше ти.
много ми се искаше със себе си
да споря
много ми се искаше, но някак
не върви...
погребение. как ти звучи?
обезумяла съм, напълно обезумяла.
окей, окей. знам.
2 коментара:
това много ми харесва.Без частта да погребението,някак не ми се връзва.на теб ти се връзва със сигурност, но аз изразявам съвсем странично мнение :) привет
връзва ми се, да, въпреки че съм наясно, че проваля всичко...
здравей и тук (:
Публикуване на коментар