крещя в отворените ти обятия

крещя в главата си
крещя зад зъбите си
пред думите ти
пред очите ти крещя
очакваш да отключа
черната ти тишина
а аз треперя
и крещя от страх
да не си до мен
или да се окаже, че те няма
да не ме прегърнеш
да не спреш да ме прегръщаш
крещя в отворените ти обятия



получих всичко, което искам
сега всичко, което правя
е да предизвиквам бури в главата си
дали това ще стане, а дали ще стане онова
а ако направя това... ти как ще ме приемаш след това? а? а?

за пореден път песента е king of fools
"i'm worried that i can't give you what you need
that you'll find nothing underneath the peel"


денят ми беше върволица от

"не можеш да ми кажеш, че съм влюбена"
"хората не се влюбват така"
"аз не се влюбвам така"
"не знам какво ми става"
"но не можеш да ми кажеш, че съм влюбена"



предполагам, че мисля твърде много и просто трябва да спра да тровя всичко около себе си
предполагам, че точно понеже съм обикновен човек никога не мога да съм щастлива в истинския смисъл на думата
може би трябва да надрасна себе си
може би ми е време...

ти стоиш на вратата
а аз те треперя и не зная дали
да те пусна, или да се скрия
в килера на своите
грешки

ти стоиш на вратата, а аз те
прегръщам с очи
и се чудя дали
да избягам, или
да посрещна
стихията


...

спъваш ми тъжните мълчания
безнаказано
имаш най-резкия смях
между зъбите ти - игли
по устните ти, игли
в устата ти кръв
цапа сивата ти кожа,


вървиш високо в небето
по остри ножове
от теб виждам само края на
прокъсаната рокля
от теб виждам само
погледите, думите,
които изпращаш като
стрели по всички нас


имам нещо за теб,
г-ца Сарказъм
имам нещо, което ще те остави
прозрачна и прикована до стената

ти не си истинска.
нито една нота, нито един акорд
не са истински тихоистеричните ти лудости
чуваш ли ме, ти не си истинска
твоите цветя не са истински
твоите мисли са зле нарисувани

отговори ми
г-ца Сарказъм
отговори ми!

вчера ми се
стори, че те виждам.
в коридора.
бързо те подминах,
със задъхани гърди
после се обърнах и видях,
не беше ти.
много ми се искаше със себе си
да споря
много ми се искаше, но някак
не върви...

погребение. как ти звучи?




обезумяла съм, напълно обезумяла.





окей, окей. знам.

облечена съм в
мислите ти
прозрачни и
предвидими

подема ме
негодникът
вятър
и ме закача
в жълтото
на дърветата


във фината
кожа на
листата
виждам
себе си
и ги разкъсвам
разпилявам
прерисувам
с много
грешки

подухва тихо и
отразява ме в очите на
небостъргачите
и отрязва всяка
секунда, в която
съм в кадър

филмът е
евтин, затова ли съм
гола?


затова.