не мога да разкажа
мастилените вечери
светофарите, изпълващи града със светлина
рисуващи сенките ни по
изкривените тротоари
имаш студени ръце
моите очи
и глава, пълна с неясности
точно в този момент
ние сме двама странници
ставащи на прах
прахът, който цапа улиците
разсъдъкът,
избягал от всички тук


на едно стъпало сме
от утринните и
тихи
сини сини небеса
освежаващо студени
от минувачите, на които сякаш
някой е забравил да
фотографира лице
от порцелановите чаши и
бягството
към малките легла и
чудовищата с картонени
тела


i'll never get used to it