морско

устните ми са по-солени от седемте морета
които искаш да преплуваш
очите ми са по-зелени от отраженията ти
недей да трепериш
просто се откъсни - както обещаваше
завържи си свободата за корабното въже
да бъде твоето паднало знаме
но ще се загубиш
и пак
не ми повтаряй
знам
мечтал си за нещо по-ярко от това
по-силно от това
нещо, светещо със хиляди слънца
но не усети


не си никакъв моряк, душата ти е слаба
имаш по една клетва на всеки бряг
по една неизпълненост
не си никакъв моряк


аз? ти знаеш,
аз ще си остана тук - като нечия
непоискана искреница
ще увия сърцето си в перата на врани
и няма да те пусна
щом опиташ
да се върнеш пак
ще заключа вратите
защото знам, че не усети
наситеността
на думите ми



ти си моята вчерашност.
(точка)