30 април 2007

морско

устните ми са по-солени от седемте морета
които искаш да преплуваш
очите ми са по-зелени от отраженията ти
недей да трепериш
просто се откъсни - както обещаваше
завържи си свободата за корабното въже
да бъде твоето паднало знаме
но ще се загубиш
и пак
не ми повтаряй
знам
мечтал си за нещо по-ярко от това
по-силно от това
нещо, светещо със хиляди слънца
но не усети


не си никакъв моряк, душата ти е слаба
имаш по една клетва на всеки бряг
по една неизпълненост
не си никакъв моряк


аз? ти знаеш,
аз ще си остана тук - като нечия
непоискана искреница
ще увия сърцето си в перата на врани
и няма да те пусна
щом опиташ
да се върнеш пак
ще заключа вратите
защото знам, че не усети
наситеността
на думите ми



ти си моята вчерашност.
(точка)

25 април 2007

умореността по струните ти ми принадлежи
дерливите ти стонове не могат да го скрият

безстрастните ти песни са отдавна във ръцете ми
по морски треперливи и със дъх на нещо синьо


обаче ми се струва, че си вече изхабен
изгаснал и прозорен


нямаш право на име

07 април 2007

I waited for a thousand years For you to come and blow me out my mind

забравил съм си пунктуацията
някъде между превъзбудеността на въпросите
хеей лайла
ти си моето спасение на очакващите пръсти
оправдание за пропуснатите моменти
бързането по устните лайла
ученическите грешки
предизвикателството да те науча да ме прочиташ
мелодичността не е само в името ти лайла
и в песните които чуваш

в движенията ни
чакам те отдавна
лайла


Oasis - Lyla

03 април 2007

ужасно е, сякаш някой е минал през лицето ми с бяла боя и е изтрил всичко, което то изписва.
ако можех да спазвам обещанията си, щях да си обещая да не искам нищо така силно, както исках това, защото мечтите ми винаги се сбъдват и това ме подкосява повече от сбъдването на най-лошите ми кошмари. всичко изглежда различно отстрани, както обикновено.
не знам дали имам сили да говоря за издишащи нощ комини и чезнещи звезди, след като собственото ми небе се стоварва отгоре ми.
винаги е едно и също - слабост, не зная какво искам, ставам тиха и тъжна, плача много. и драматизъм на парцали. не искам да се повтаря.
едни и същи песни, уморено лице, уморени очи, едни и същи мисли. и после трепериш, че може би всичко е приключило.


I know I've been mistaken
But just give me a break and see the changes that I've made
I've got some imperfections
But how can you collect them all and throw them in my face