30 септември 2006

Не.

Тъкмо слънцето изгря, а аз се усмихнах, събрах сили...
И зададох въпроса, който ме глождеше. И ми отговориха.
Не.
Не.
Това беше нещото, което ме крепеше. Нещото, заради което живеех. Това беше единственото нещо, което си струваше.
Значи няма да се видим...
Вече знам кой ще е най-тъжният ден в живота ми.

3 коментара:

Анонимен каза...

Винаги е гадно, когато ти кажат "не"...

Untainted Crystal Soul каза...

Помниш ли какво ти обещах? Нали знаеш, че винаги си спазвам обещанията...

невъзможна каза...

Знам, знам. И ми остава надеждата, че ще си го изпълниш.