караш ме да крещя
произволни неща за потиснати емоции и отрова,
като универсален символ
на загубата на смисъл във всичко,
свързано с думи и написано някъде,
и колко валерианът е безполезен,
когато си объркал повода и
стълбищата са преобърнати в главата ти,
и ме караш да крещя,
текстове на нежни песни,
свързани със липсата на лично отношение,
и мъдри неща за живота,
които си разбрал непоредствено след,
но си свикнал да ме обвиняваш,
и ме караш да крещя,
че съм сбъркал, защото така ми харесва,
но всъщност не съм,
и не ме разбираш, не говоря с безплатните мисли на друг човек,
и се задъхвам,
броя до 600, защото не помня числата по-нагоре,
а ти си толкова втечнен, че чак ме плашиш,
очите ти са кръгове,
кръгове, кръгове, кръгове,
концентрични окръжности,
и ми разказваш, че животът е цикличен
а аз гледам очите ти и
не разбирам цвета на водата,
защото ако имаше цвят,
щях да нарека очите ти с него
не чувам думите ти, само ги слушам,
или всъщност май беше обратното,
и се замислям за ръцете ти,
чудя се за кого са се държали, и
защо подскачаме,
и за завъртяните стълбища,
които приличат на концентрични окръжности
(но всъщност не са),
а как ми се танцува по стълбище,


не е леко да танцуваш до толкова много ръбове
поне стълбищата ти дават възможност за преувеличение
обаче и спъват.

лошо.

греша

Твърде много принципи, железни,
твърде много граници, които не минавам,
и може би там ми е грешката


101


турска безсмислена мелодия, тънка стреличка в малкия ми пръст.

аз съм голям правилен човек и това не е блъф,
моля запазете спокойствие и ме напуснете,
бавно, преди да се обърна и да усетя
неравния ви дъх в тила си

не обичам да повтарям, но сега съм в
кръг и се усещам непрекъснато повтаряща се
кутия - кръг, ниска кутия - кръг на
неизпълнените безумни обещания


и ми убива
множественото число в грешните незавършени
изречености,
а ти - обърни се,
нека те погледна, да, по мярка си
на момиче с нужда от жертва

трябва ми нещо леко, но тежа
главата ми е пълна с олово,
очите ми не са очите ми,

и ме няма, докато не се усетиш и ме докоснеш
няма ме, няма ме,
аз съм стар парфюм
на жълтата липова павирана улица
със запазени хора с благородни лица
и подредени коси,
като математически уравнения

няма ме, няма ме,
обещавам, че ме няма, аз съм изветрял
алкохол по пръстите
ти,
стара неизкупена вина,
аз съм щедро безхаберие и
разсъдство по чужди методи

няма ме, няма ме,
и като ритъма на тъжна песен
танцувам в дланите ти,
докато не ме сложиш в
очите си и не си забраниш
сълзите на слабите, понеже

сме големи правилни хора




споменах ли нещо за кръгове?

The Noose

така се радвам да те видя
и да не те разбера
нали не очакваш от мен
комплименти за грешките си
това не е причината да бъда тук

виждаш ли ореола на невинноста
да се свлича и затяга по врата ти
оставен на произвола на независимостта
имаш право на своите обърквания
задушаващи
страха
умората
истерията
за да мога
да те оставя
сам с другите
без кадър дъх

къде са думите ти, междувпрочем
къде е вероятността
къде остана Аз в тълпата колебания с цветни имена и празни опаковки

...
на последния ред в другото кино



изкуплението не е достатъчно -
не и днес.

нямам повече думи за теб.


"your halo slipping down
to choke you now"

за първи път от страшно много време се разплаках на песен, чувствам се като някакво тъпо иймо, което се чуди само къде да реве
точно в 12, точно на думите


And I watched as you turned away
You don't remember, but I do
You never even tried


и...
до преди 5 минути се опитвах да се сдухам, за да си докажа, че още имам емоции, и когато се сдухах, вече се чудя как да си оправя настроението.

мда, все тая


Don't fall away and leave me to myself
Don't fall away and leave love bleeding in my hands, in my hands again

устната ми се сцепва, когато се усмихвам
страшно много ме боли.

несвързано

чудя се какво би било усещането да се казваш купчина
здравейте, приятно ми е, казвам се купчина
почти същото е с вихър, или пък с каша
(въпреки че едно е да си вихър, а съвсем друго - каша)

в ушите ми бумтят неприятно запомнящи се мелодични идеи,
подскачащи понякога до пробити клишета, отдавна изпразнени от съдържание

ти ме помниш,
аз съм онази, която отказва да повярва,
че нямаш емоции или сърце
или каквото и да е друго
всичко си ти е на мястото


и изведнъж се обръщаш, и всичките
ти приятели отговярат на женско име
и си лакират ноктите
(някои от тях - само в неделя)


и докато се въртиш на пета и не можеш да повярваш, казваш си
искам само да е там, когато се обърна следващия път
не ме интересува дали ще говори с
безплатните мисли на друг човек


между другото,
мога да ви кажа песен за влюбване, на мен и без това не ми трябва


Imogen Heap - Goodnight And Go


...
конец

да...


...



помогни ми да се избера, защото иначе е много трудно,
и двете имена ми харесват,
и двете маски са маски, все едно е със или без,
мога да съм каквато ме харесаш,
но предпочитам да съм аз,
въпреки че не помня как беше аз
и това е проблемът,
като карането на колело е,
но аз не съм като другите, които карат колело


...



трябва да млъкна.
но ще е само след като някой ми прочете приказка,
хората не обичат да четат приказки вече.
имам един рафт книги с приказки в стаята си,
но не влизам там вече, мирише ми на студен парафин,
който пък мирише на вчера (мда, а вчера направо смърди)



...



няма да е достатъчно да залепя устата си с тиксо,
или да изгоря така или иначе наранените си устни на огън
крещя за приказка


...



just ignore the smoke and smile
не ми е удобно, някакси, понеже вече не само аз
виждам димът да се върти около нас

сто са (общо)
и не знам защо е толкова важно за мен

и рисувам души, буквално този път,
а около мене има студена вода,
в главата ми се върти едно in between
мислите ми са загубени във времето,

а утре съм официално здрава и делнична,
с голяма чанта на рамо
(също като вчера и дните преди това)
и
нищо няма да е същото,

17 януари ще бъде запомнен
(но не като 17 януари)

денят на cold water и congratulations
и на рождените-именни дни, и на салфетките, изобщо хубав ден
(не броим само вальо)

стоя в окото на урагана и наблюдавам всичко около мен да се разпада
картините да се рушат,
тапетите да се свличат,
думите ми да се отлепят една от друга,
и не знам за утре, но днес не усещам нищичко,
искам само да изляза от кутията
без драматизъм или депресии,
без да се налага да ме бутнат във въздуха със завързани ръце,
не
и разболявайки душата си, гледам как пръстите ми се вкочаняват,
и как ставам парченце сивкав лед

и изобщо не е весело.
и не е тихо, смехът не прорязва тишината

и бих могла да дам всички обещания,
и да изпълня поне половината от тях,
за да спася това, което ми е останало
и да забравя мостовете, които съм изгорила
да не се връщам повече, и да остана същата,
да напълня дупката в сърцето си с нещо здраво;
и не се усмихвам фалшиво,
сълзите ми са плътни и сиви, но не горчат,
гласът ми не е слаб,
устните ми не са сини, и не...
не пея, за да опростя греховете си,
а за да освободя хартиените птици,
които още могат да летят


...

satan
you know where i lie