грозно

днес те обиждам злобно и безпомощно както не съм обиждала никого, но само наум.
колко оригинално - да ме цакаш с козовете, които самата аз съм ти дала
колко наивно от моя страна, за пореден път да надценя ситуацията, и колко странно - нали уж съм циник, явно не
колко слаба е паметта ти и колко са престорени всичките ти думи
красива ли съм отново?
тогава какво означава всяка от демонстрациите на незаинтересованост?
сигурно е много страшно, защото вече знаеш какво пеят птиците в гърдите ми, но виждаш, че мълча.
"проблемът ми е, че решението си ти."
не.
проблемът ми е, че ми се щеше решението да си ти, но не си, и го знам.
грозно е, но само в главата ми, а ръцете ми остават чисти, и дори някога да съм била, сега си тръгвам.
добре дошъл в миналото ми.

трябва да чета повече поезия. да изкъпя от мислите си гротескния облик, който съм ти създала. има толкова по-важни неща, толкова по-важни усещания и моменти, и не мога да си позволя да се поддам на нещо такова отново.