стига само

глупави стереотипи
окачват люлки - разклащат
слабия ми ум
и заболява ме глава

имам сенки в коридорите
някой протяга пръсти и
се заиграва с косата ми
следи ме гладният шум на вятъра
мухи играят криеница върху
лъжичката за чая
две силни ръце
ме стягат през кръста
и ме повдигат
разтърсва ме, удря ми шамар
извежда ме от бездните

заедно.
заедно бягаме през тунелите
необяснимата цялост е построила
укрепление на силуетите
на демоните, които се навеждат през
парапетите на съзнанието ми
и ми казват "хайде, лесно е"
и на тези опори, които ме подхващат и
понасят из въздуха лекото ми като перце тяло
игра е
с думите и атмосферата, физичните закони
съвсем просто, досущ игра
стига само да вярваш.

еквилибрист

ти си голяма и продължителна пауза
нямаш дори препинателни знаци
ти си стопът на добрия изказ
краяът на изпипания правопис
безкомпромисната до пръсване
нажежена неблагозвучност

думите спират да се леят и
ритъмът започва да трепери неравноделно
понякога предпочитам простите тактове
тогава се обръщам назад и вплитам пръсти в ума ти
за да си върна обяснението за
целенасоченото
съсипване на талант
губене на време
създаване на нови гледни точки
случва се да искам да съм изтощена и жълтава
руса
обяснявам си какво е да си естествен и
отново ти
спираш мислите ми
ти си стената в центъра на урагана ми
която се строи докато се вихри бурята
и я спира без да усетя
ти ме градиш и рушиш
ти ме създаваш и съсипваш
апокалиптичното ми щастие
ти си Оскар Уайлд
в ролята на хуманист и идеалист
триста лечебни билки
към които съм алергична
границата между малкото и многото алкохол
границата между слабите и пресилените думи
причината да спра да изреждам

да
заради своя първи непоискан
по интуиция задължителен
критик
жестоката ми авто цензура
която се е научила да танцува на върха
на езика ми
която е отвлякла замаха ми и е поискала подкуп
отчаяние
не
не мога да дам отчаяние
защото имам теб
а ти
ти си повече
от всичко и дори
не съумявам да те
разделя
за да те изуча.