не вярвах в зимата
и няма да повярвам, докато не ме удари с
белите си пелерини
не ме събори в просторните си земи
докато не ме прикове на коленете ми
но дори тогава
аз няма да я проповядвам
само ще знам, че някъде там
свистят виелици, бушуват снегове
без значение е, щом
в моя ум е още жега
докато слънцата
кипват кръвта ми и
ръцете ти ме изтръпват
всичко е без значение.