катастрофа на главната улица!
и няма никакво значение
че успоредно, в малките пресечки
някой е много усмихнат
че друг бавно подава шепа щастие
на цената на единична износена банкнота
това събитие заема целия ми свят
попива дните ми и ги изпълва с
онзи цвят, който събира всички останали и
нищичко не значи
катастрофата е липсата на сблъсък
недокоснатите ръце
разминалите се погледи
милиметрите до усещането за близост
невъзможно е да се домогнеш
катастрофата е в дистанцията и
избягването
изразителните погледи сме прибрали
във вътрешните джобове на саката си
и ги пазим за театъра
единственото останало място, където
реализмът като грим се стича по лицата
измива се и те оставя чист
затова и всеки път
когато излезеш от театъра те лъхва студ
парадокс - там, където
трябва да бъдеш някой друг
си всъщност единствено истински себе си
новините не отдават внимание
а сблъсъците вземат много жертви
и раните са тежки.
остава - паралелен свят
1 коментар:
хаа, как се лее
а снощи?
жоро я изпя великолепно.
Публикуване на коментар