вали
тъй както си му е редът
вали си като през ноември
не зная как пропусках досега
изгубила съм ги
оранжевото, жълтото, яркото синьо
вълноломите и пясъкът
не знам как допуснах
светлината да мине през пръстите ми
имах най-красивото лято и
то сега липсва до кръв, до червено
нажежава кожата ми, вдига
телесната ми температура
кара ме да впивам устни в един спомен
и да поемам живителния му сок, докато съвсем
привърши
може би мисля погрешно, може би
трябва да спра да очаквам това, което е минало
да плета паяжини от наситените
цветове и спокойствието
да се съсредоточа върху снега
и големите топли палта
понякога вали на 19 ноември
понякога тогава е първият сняг
надявам се до месец
вече да мирише на зима, мандарини
и на запален огън
защото в студа
само той напомня на лятото...
Няма коментари:
Публикуване на коментар