в моите сини мастилени нощи
побелелите влакове
бавно кръстосват
владеят
отлитат
в гърдите ми


зимните вечери
тихо се вплитат
странници плахо
се срещат
"днес ще съм тук, ще
се влея в
душата ти
утре, не знам
може
да си замина"




и днес последното тъжно чудовище пак примижва от покрива на съзнанието ми
не е честно да се страхувам толкова много, нали?
...