tokyo

I am blazing lights on your street
I'm an upstart
Bound to cross you
I'm the hypocrite by your side

...





And no one around could tell us apart
Cause we were one mouth and one robot heart

не ми казвай, че вярваш в мен
въобще, много по-добре за теб е
да ми нямаш доверие
тогава поне ще мога да те изненадвам приятно

не вярвай в мен
ще те съборя на земята
над теб ще съм
ще удрям гърдите ти
имам слаби ръце,
но съм много настоятелна


и изобщо, не ме обичай
за теб е много по-добре
да не ме обичаш въобще



това е като да ми забраниш да пиша слаби стихотворения

в моите сини мастилени нощи
побелелите влакове
бавно кръстосват
владеят
отлитат
в гърдите ми


зимните вечери
тихо се вплитат
странници плахо
се срещат
"днес ще съм тук, ще
се влея в
душата ти
утре, не знам
може
да си замина"




и днес последното тъжно чудовище пак примижва от покрива на съзнанието ми
не е честно да се страхувам толкова много, нали?
...

сама ще се спася,
щом ти не искаш!
във всичките огньове ще горя
ще си отровя дробовете
с черното на дните
ще бъда тъмна, грешна и презряна
за миг.
и после ще изгрея в руините



сама ще се спася
щом ти не можеш.

извезвам по кожата
своите думи
рисувам портрета си
в твойте очи
отравям надеждата -
скъсани струни
са мислите
ала от тях ме боли

ще изографисам
лицето ти
в храма си
ще те взривя
във хербарийни дни
и после - аз зная - от теб ще премръзна
понеже обичаш студено,
нали?






ако направя чай от чувствата ти, мое момче, той ще бъде много горчив и много студен... аз ще го разбърквам и преподреждам, подсладявам, но това няма да промени нищо.

от малките ти глупави неща
големи изводи си вадя
моята любов
твоята любов
моята любов е по-голяма
от твоята любов
знам, че после
и без това ще ни откарат в ада
но днес усетих пак
как моята любов
е по-голяма
от твоята незрееща любов
как моята угасваща любов
със всичките си "въпреки" и "значи"
все пак остава по-голяма
от твоята
налудничева
обич

да го изпея, казваш
ще го изпея.