10 юли 2007

не ме наричай параноична, гледам ги как разчертават небето на квадратчета, за да ми напомня на миналото ми, пълно с тетрадки на карета и за да не мога да скачам, от мен искат просто да остана тук и да гледам, не мога да съборя строячите на небе пък ти просто стоиш на дъното ми и искаш да съм спокойна, защото развълнувам ли се, изплуваш и се показваш, невъзможна моя липсваше ми направи така, че нещо да се случи каквото и да е
моля.

red hot са студени и спокойни и освен това лъжат от първите думи, които ми казват, защо да вярвам, че трябва да се отпусна по течението, ако не знам къде ме води то
небето ще стане по-високо само ако аз стана по-ниска,
а няма накъде по-ниска от това, невъзможна
и все пак
добре дошла
само не се дръж като досадна шевна машина, ако обичаш
вече имам няколко като теб.

Няма коментари: