вървя със теб по тъмни коридори
полъхва ме на магазин за цветя от отворените вечерни прозорци
мирише тежко и залепва на устните ми
задаваш ми въпросите си - това си ти!
моето любимо кино, пълно с тъжни европейски филми по седалките, обсъждащи хората пред себе си
онова, което предизвиква нощната поезия, изплакната в небето (по-хигиенично е за една поезия да се къпе преди употреба) и чиста
симпатично парадоксалната девойка, която носи опроверганието в себе си и не задава излишни въпроси (освен този!)
онази песен на Ю2, която усещам за първи път
с теб или без теб? със или без захар?
разпознавам те по струните още при потръпването на първите акорди
не ми говори за пластмасов живот,
знам всичко за него
говори ми за твоя

спираш ли?
ще те почакам, ако искаш

правиш ме щастлива, драга. дори когато лъжеш, че не си тъжна
какво си ти или какво си ти за мен?

ааа.. понеже мога да ти отговоря само на един от въпросите.