The Turn

The magician's assistant is

here, cut in three. 

I am the famed magician.

I am the one you came to see. 

This is my first and only show.

The rumors move fast and I move slow. 

I don't try to compete with time.

My tricks are real and I don't lie.  

Here is the greatest trick I know: 

What you came to see.

My assistant cut in three.

Be a good sport and 

volunteer. 

And don't worry about any 

piercing pain.

And don't dream about any 

artistic fame.

As far as I know you are just a prop.

And these people out there,

they are rooting you drop. 

The touch of 

death is nice and soft.

Volunteer. 

Be a good sport.

Here's the greatest truth I know:

My tricks are real and my 

magic frail.

The lady that I cut in three

will never be.

3/30/2015

graduation

I will have my own
window
facing a brick wall facing
a violent street interlaced ambulances and fire chiefs yelling and reporters
telling the rest of the world how new york city
woke up this
morning
coughing up infectious smog
barely speaking with the exhaust
voice of a chain smoker
interview me, I'll tell you all about the real estate market
the real
estate market, this place better be the best there ever was or how else could you justify
people renting out their
closets on 14th street
a drag queen says to me, this dress, this
dress is either louis vuitton or you found it in the trash behind a thrift store,
make a wild guess I say
I see her sleeping in front of a grocery store the next weekend
and I buy her a pretzel.

летищно

на автобуса от колежа към бостън секунди преди да тръгнем се качи едно задъхано момиче и седна до мен на предната седалка
дишането й беше зачестено и плитко, автобусът минаваше покрай центъра по науките, където вземаме изпитите си в края на всеки семестър
една моя въздишка - последната ми за тази година - се откъсна от мен, координирана с последното й плитко, едвам едвам поемане на въздух. след това всичко се уравновеси - автобусът напусна кампуса.

***

мост пресича магистралата към града, и през предното стъкло на автобуса виждам как две очертания на детски фигури се гонят

още 6 часа ще чакам на летището в бостън:
преди секунди монета от четвърт долар се изтъркули от ръката на продавачката и се озова поне 20 метра настрани, към гишетата.

една жена вдясно от мен облизва пръстите си, един по един - кутре, безименен, среден, показалец, палец, после тези на дясната ръка, с висок вакуумен звук. яде макарони със сирене, но не обича макарони - облизва ги и ги изплюва върху капачето до себе си.

двойка китайци гледа торент на Игра на тронове с китайски субтитри.

висок възрастен мъж с черен костюм, бяла риза и папийонка влиза в евтината закусвалня и си купува някакъв ужасен кроасан. всичко е на самообслужване, но касиерката все пак му прави кафе сама.

малко момиченце, държащо огромна плюшена калинка, се опитва да избяга от родителите си.

жената с макароните си тръгва и на излизане казва нещо на възрастния мъж с костюма.

всичко това и тиха коледна музика.

аз съм с най-голямата си шуба, а в русе е 10 градуса. такива ми ти работи.

отново синя добра тишина

спомням си какво е да си влюбен приглушено, както си спомням вдъхновението.

имам поне няколко идеи за стихотворения, които ме тормозят насън и наяве, но не мога да ги напиша. нямам пространство в собствения си разум. имам идея за разказ, но всичко е замъглено. виждам идеите, но не и детайлите. преди се опитвах да ги напиша, сега съм захвърлила и това. няма смисъл. не върви. имам други неща за мислене - грешка ли направих за догодина? (догодина завършвам колежа и понастоящем ще ставам банкер.) имам ли изобщо друг вариант?

логика за начинаещи - разговори с майка ми:
тя. не искам да ти давам съвет.
аз. няма нужда да се правиш на неутрална, говоря с теб точно защото искам съвет.
тя. можеш да правиш каквото искаш. А или Б.
аз. ако направя Б, няма да мога да направя В.
тя. можеш да правиш каквото искаш, но трябва да направиш В.

и изведнъж всичко е договор, включително семейните ми взаимоотношения.


вкъщи ме влудява. българия ме хвърля в истерия всеки път, когато се върна. нищо не е честно, някои неща са нечестни до безчовечност. но това чувство го няма тук, оголеното до кокал усещане, всичко друго захвърлено. никой не се преструва. никой няма какво да пази. на никого не му се губи време в криене.

а тези, които крият, са заключили в себе си някаква мистика, за която могат да се пишат стихотворения.

тук всеки пази социалноикономическия си статус като някаква самодефиниция - защото няма въображение, което да може да ти помогне да се дефинираш. празнотата е повалящо чувство тук. нищо няма смисъл. чак сега разбирам какво значи да играеш губеща игра, какво означава машината да е настроена срещу теб. как изобщо мога да знам дали вземам инертни решения? преди само 5 години всичко ми се струваше толкова ясно.

small talk

I pick up the phone in the

end

3 hours of spinning in my sheets has made my bed a turbulent ocean
and me a sailor, seasick
shivery

it's a small team

of two on board

your voice on the other side of the line, crisp

like snow early

in the morning after a stormy night

wide awake still and it's 5am
you ask me what the torture is and then you just listen

i have only nothings to say, but i spit them all

as requested

everything is small talk, love.
I know no one here and yet some people seem to know
me; my conversations today:

the custodian at Pendleton - 

"hey, Ms. Bulgaria! do you miss home?"
I freeze

"no. not
really. not anymore"

"how about French music, do you like French music?
Sylvie Vartan was born in Sofia."

then he runs away waving
the mop above his head as if it holds a power
he thinks I am about to steal.
(whenever I ask how he's doing, he never replies.)

then the lady at Clover in the square - she simply refused
to take my money this evening, "you asked if you may have this and I'm saying 

yes, yes you may" her eyes big and warm and bright

and I thought "oh thank god, I only have 11 dollars anyway"

then on the way back
a man on the subway sitting a seat away squeezed my shoulder looked at me and said
"what is it with your culture, men talking to men, women sitting next to women
people need to
love
each other more, touch each other more. there is no connection"
and all i could say was

"this is not

my

culture."


//това го пиша от ноември и вече имам чувството, че никога няма да ми хареса, затова - ето го.

Untitled 1

така звучи Русе в глухата тишина на мъглата.

spiders

the first one is
New York from the plane
a giant electric spider with his highways outstretched
like legs
twinkling vectors intersecting in the dark blue nothing
(even from up high
I can tell one of these cars is speeding)

the second one is Prague, lying
in a gentle web of silky white
the veins on the pale arms of an ancient lady
who was caught in the tourist trap;
castles and bridges and baldachin beds; disrespectfully
sentimental lovers perfectly
still
I'm pretty sure Kafka wouldn't have understood
what the fascination is all about

those spiders don't belong to me; I don't belong to them.
the only one of them who moves when I blow in his web
is tall and slender
a black meta spider with four of his legs stepping on the skyscrapers of North America
four somewhere east, locked over the remnants of a broken
regime
a brittle body hanging above the Atlantic

when my nights stretch long, sticky
like a piece of lokum warmed over my
midnight oil
I jump on his back and tell him
look, I know it's hard to hang like this
I don't know where we're going yet but
enjoy this while you can, it's
better
than what follows. one of these days
you are going to have to cross over on one side

and you will be forever
half exiled.

на върха на иглата

преди няколко години - когато бях на 15 - идвах тук и изревавах всичко
и после продължавах деня си
или често, нощта си
с усмивка на уста или красиви мисли в главата си

когато не си на 15 има някои неща, които се блокират по-трудно
светът не се върти около мен или теб
толкова малко, всъщност, зависи от мен и теб
единственото, което искам
е всъщност огромно - искам малкото ми зависене да стане голямо

напоследък кипя
всеки път, когато някой ме нарече меркантилна 
или ми хвърли тоя поглед, "и ти ли си си продала душата на банките 
не стига че избяга за Щатите" 
искам да извадя най-голямата си ръкавица и с нея да им отвъртя по един шамар 
може би творческите ти идеали ще те спасят, когато трябва да те лекуват някъде в западна Европа 
може би хубавото ти въображение ще осигури доброто образование на децата ти един ден
да бъдеш творец е нещо, което трябва да можеш да си позволиш 
а за мен това, което съм избрала, е отговорност 
може би надолу по пътя към безкрая някой ще бъде поет
мисля, че завинаги ще съм бясна на родния си град
на манталитета на дребно
нищо. и това е двигател

днес, по телефона със сестра ми
имам чувството, че всичко се разпада
ха-ха
да, каква година
аз вече свикнах

избягвам рационализациите - последния път, когато рационализирах всичко, беше в четвъртък, когато се разревах в здравните и реших, че е понеже съм пила твърде много кафе
рационализирането е като подреждането
понякога оправяш стаята си и си казваш - брей, колко свободно място имам
а друг път просто прибираш всичките си вещи в чекмеджетата и забравяш, че съществуват, защото няма къде другаде да ги сложиш

не си задавам и много въпроси
светът се крепи на върха на иглата
иглата е дълга и треперлива
виж колко далеч сме стигнали -

пътят назад е дълъг.

уМОРЕна

някъде има един плаж

плаж, който чака да положа бледата си кожа върху искрящите му пясъци
и да изстискам няколко слънчеви лъча върху лишеното си от витамин Д лице
в крайна сметка
какво са
едно изгаряне втора степен и едно почти удавяне


впрочем, ако тази песен ти харесва, може да хвърлиш едно око на "подобни" в ютуб