учителката ми по математика от прогимназията е починала вчера. изключителен човек. и беше млада, сигурно нямаше 50. и умна. търпелива. надъхваща. даде ми любовта към науката, но и към труда. хъс.
спомням си, когато загубихме П. и си казах. това да ти е за урок. да вдъхваш живот, не да го крадеш.
и когато се изплашихме за майка ми. и си казах. имаш възможности, но имаш и отговорности. трябва да имаш приоритети.
във втори курс ходих в някакъв фризьорски салон в града до колежа - богаташки град, повечето съпруги не работят, не им се налага. на долния етаж на салона сме само аз и една жена на средна възраст. тя разказва за депресията си, която била примесена с тревожност. и как дъщеря й имала известен приятел. как дъщеря й била толкова добра, че продала шала си на Ермес за благотворителна кауза. после се обръща към мен, и ме пита коя съм и откъде съм. и й казвам, от българия, уча в колежа. реакцията й: "ти си голяма късметлийка!! от българия?! на стипендия?!!?"
нищо не казах, разбира се. но тогава си помислих, надали аз съм късметлийката. може би просто съм умна. може би бачкам здраво. може би съм надъхана. това късмет ли е?
и сега, след две години, и с дипломата в ръце, ми е ясно какъв ми е късметът. родила съм се в семейство, където да уча за изпити се смята за инвестиция, не за разход. никой не ми държи сметка колко езика уча, къде си влагам времето. и когато нямахме пари, майка ми винаги казваше - за уроци пари има. и дори когато не сме съгласни едни с други, усещам подкрепата им, вярата им. това е лукс. че сме живи и заедно е лукс. че мога да помагам вкъщи - дори като просто не бивам тежест. че им казах, че ще кандидатствам в САЩ, и ме оставиха да се опитам - дори да значеше, че ще сгреша жестоко. че на 23 съм имала много шансове, единствено защото съм се родила в семейство, където да си вироглав се смята за добродетел.
защото всичките тези хора - учители, приятели, родители, са ме възпитали на труд. на хъс. на вяра. моите умения, стремежи, и надежди, са просто комбинация на тяхната отдаденост, на техните усилия.
и никога не съм била по-благодарна и смирена.
