на автобуса от колежа към бостън секунди преди да тръгнем се качи едно задъхано момиче и седна до мен на предната седалка
дишането й беше зачестено и плитко, автобусът минаваше покрай центъра по науките, където вземаме изпитите си в края на всеки семестър
една моя въздишка - последната ми за тази година - се откъсна от мен, координирана с последното й плитко, едвам едвам поемане на въздух. след това всичко се уравновеси - автобусът напусна кампуса.
***
мост пресича магистралата към града, и през предното стъкло на автобуса виждам как две очертания на детски фигури се гонят
още 6 часа ще чакам на летището в бостън:
преди секунди монета от четвърт долар се изтъркули от ръката на продавачката и се озова поне 20 метра настрани, към гишетата.
една жена вдясно от мен облизва пръстите си, един по един - кутре, безименен, среден, показалец, палец, после тези на дясната ръка, с висок вакуумен звук. яде макарони със сирене, но не обича макарони - облизва ги и ги изплюва върху капачето до себе си.
двойка китайци гледа торент на Игра на тронове с китайски субтитри.
висок възрастен мъж с черен костюм, бяла риза и папийонка влиза в евтината закусвалня и си купува някакъв ужасен кроасан. всичко е на самообслужване, но касиерката все пак му прави кафе сама.
малко момиченце, държащо огромна плюшена калинка, се опитва да избяга от родителите си.
жената с макароните си тръгва и на излизане казва нещо на възрастния мъж с костюма.
всичко това и тиха коледна музика.
аз съм с най-голямата си шуба, а в русе е 10 градуса. такива ми ти работи.
