летищно

на автобуса от колежа към бостън секунди преди да тръгнем се качи едно задъхано момиче и седна до мен на предната седалка
дишането й беше зачестено и плитко, автобусът минаваше покрай центъра по науките, където вземаме изпитите си в края на всеки семестър
една моя въздишка - последната ми за тази година - се откъсна от мен, координирана с последното й плитко, едвам едвам поемане на въздух. след това всичко се уравновеси - автобусът напусна кампуса.

***

мост пресича магистралата към града, и през предното стъкло на автобуса виждам как две очертания на детски фигури се гонят

още 6 часа ще чакам на летището в бостън:
преди секунди монета от четвърт долар се изтъркули от ръката на продавачката и се озова поне 20 метра настрани, към гишетата.

една жена вдясно от мен облизва пръстите си, един по един - кутре, безименен, среден, показалец, палец, после тези на дясната ръка, с висок вакуумен звук. яде макарони със сирене, но не обича макарони - облизва ги и ги изплюва върху капачето до себе си.

двойка китайци гледа торент на Игра на тронове с китайски субтитри.

висок възрастен мъж с черен костюм, бяла риза и папийонка влиза в евтината закусвалня и си купува някакъв ужасен кроасан. всичко е на самообслужване, но касиерката все пак му прави кафе сама.

малко момиченце, държащо огромна плюшена калинка, се опитва да избяга от родителите си.

жената с макароните си тръгва и на излизане казва нещо на възрастния мъж с костюма.

всичко това и тиха коледна музика.

аз съм с най-голямата си шуба, а в русе е 10 градуса. такива ми ти работи.

отново синя добра тишина

спомням си какво е да си влюбен приглушено, както си спомням вдъхновението.

имам поне няколко идеи за стихотворения, които ме тормозят насън и наяве, но не мога да ги напиша. нямам пространство в собствения си разум. имам идея за разказ, но всичко е замъглено. виждам идеите, но не и детайлите. преди се опитвах да ги напиша, сега съм захвърлила и това. няма смисъл. не върви. имам други неща за мислене - грешка ли направих за догодина? (догодина завършвам колежа и понастоящем ще ставам банкер.) имам ли изобщо друг вариант?

логика за начинаещи - разговори с майка ми:
тя. не искам да ти давам съвет.
аз. няма нужда да се правиш на неутрална, говоря с теб точно защото искам съвет.
тя. можеш да правиш каквото искаш. А или Б.
аз. ако направя Б, няма да мога да направя В.
тя. можеш да правиш каквото искаш, но трябва да направиш В.

и изведнъж всичко е договор, включително семейните ми взаимоотношения.


вкъщи ме влудява. българия ме хвърля в истерия всеки път, когато се върна. нищо не е честно, някои неща са нечестни до безчовечност. но това чувство го няма тук, оголеното до кокал усещане, всичко друго захвърлено. никой не се преструва. никой няма какво да пази. на никого не му се губи време в криене.

а тези, които крият, са заключили в себе си някаква мистика, за която могат да се пишат стихотворения.

тук всеки пази социалноикономическия си статус като някаква самодефиниция - защото няма въображение, което да може да ти помогне да се дефинираш. празнотата е повалящо чувство тук. нищо няма смисъл. чак сега разбирам какво значи да играеш губеща игра, какво означава машината да е настроена срещу теб. как изобщо мога да знам дали вземам инертни решения? преди само 5 години всичко ми се струваше толкова ясно.

small talk

I pick up the phone in the

end

3 hours of spinning in my sheets has made my bed a turbulent ocean
and me a sailor, seasick
shivery

it's a small team

of two on board

your voice on the other side of the line, crisp

like snow early

in the morning after a stormy night

wide awake still and it's 5am
you ask me what the torture is and then you just listen

i have only nothings to say, but i spit them all

as requested

everything is small talk, love.
I know no one here and yet some people seem to know
me; my conversations today:

the custodian at Pendleton - 

"hey, Ms. Bulgaria! do you miss home?"
I freeze

"no. not
really. not anymore"

"how about French music, do you like French music?
Sylvie Vartan was born in Sofia."

then he runs away waving
the mop above his head as if it holds a power
he thinks I am about to steal.
(whenever I ask how he's doing, he never replies.)

then the lady at Clover in the square - she simply refused
to take my money this evening, "you asked if you may have this and I'm saying 

yes, yes you may" her eyes big and warm and bright

and I thought "oh thank god, I only have 11 dollars anyway"

then on the way back
a man on the subway sitting a seat away squeezed my shoulder looked at me and said
"what is it with your culture, men talking to men, women sitting next to women
people need to
love
each other more, touch each other more. there is no connection"
and all i could say was

"this is not

my

culture."


//това го пиша от ноември и вече имам чувството, че никога няма да ми хареса, затова - ето го.

Untitled 1

така звучи Русе в глухата тишина на мъглата.