от изтока се научих
уверено да виря левия си крак в небето докато
ръцете ми са разперени без опора
търпеливо равновесие
като изписването на йероглиф
като научаването на бос танц в
свистящата трева
може би затова
неусетно забравих за дивия вятър
и той се втурна към мен вироглав
повали ме по гръб с ясен тропот
тук никой не владее
изкуството на изправянето -
подадената ръка
е нарушен баланс
от часове
лежа в тревата и чакам слънцето
да ме превърне в пепел.
черногледа съм, но най-после отново имам думи. думи и път. заминавам утре и обявявам началото на лятото.
