може би дори ще ме научиш да вярвам в себе си
американските ми приятелки се преклониха пред огромната статуя на линкълн и замълчаха пред мемориалите на войните във виетнам и корея
всичко, което видях, беше добре възпитан бетон, оформен в спомени
обичам мартин лутър кинг, но отвъд това не мога да свържа вашингтон с нищо, което намирам в мирогледа си
затова когато
се спуснахме по пъстрите улици на филаделфия
думите се разлетяха
мога да се закълна - този град има дъх като пещ, сърце жарно от танцуващите по него хора
разпели се по тротоарите, зарисували с тебеширите си по бордюрите
обръщащи се зад нас, общуващи, флиртуващи в кафенетата
стените са покрити с политическо изкуство
и любов
а градините са начупено пъстро стъкло
нито следа от бостънската бръшлянова претенциозност
и си мисля...
здравей обратно в живота ми, пролетно щастие
стъпваш толкова бавно
ще задържа вратата отворена
привечер в петък
съм обратно в уелзли след седмица път и
посрещната от ударната вълна на една идея -
че тук имам
своя светиня, светилище, изповедалня и дом, пълен със сестри
дом на озадачение, закъсняла неосведоменост, притеснения, паника
но и красота, възход, съзидание, усилие
красиво усилие, кой би повярвал
преустроени ценности
здравей и на теб, мое момче, и добре дошъл в живота ми
дори недоверчива, все пак
усещам как думите ми оставят отпечатък в теб,
дори когато не искам да ти кажа нищо
(и все още не знам защо -
аз, млад икономист с ритмични куплети
и пръсти, изцапани с мастило)
слушам остроумието ти и го оставям да ме води
може би дори ще ми припомниш как да вярвам в себе си.
if you weren't real i would make you up.
